Пародонтологията представлява дял от стоматологията, изучаващ зъбоподдържащия апарат на зъбите и неговите заболявания. Зъбоподдържащият апарат включва структурите, които осигуряват опорна и задръжна функция на зъбите – венците, костта около зъба (алвеоларната кост), кореновата повърхност на зъба и пародонталния лигамент.

Целта на пародонталното лечение е осигуряване здравето на пародонталните тъкани чрез профилактика, а при наличие на развит възпалителен процес – неговото лечение.

Двете основни заболявания на пародонта са гингивита и пародонтита. Установено е, че главно влияние при развитието на тези заболявания има натрупаната зъбна плака, резултат от неправилното и нередовно почистване на зъбните повърхности.

Гингивит

Гингивитът е възпалително заболяване на венеца, незасягащо подлежащите тъкани. Симптомите могат да бъдат кървене на венците при миене на зъбите, зачервяване и подуване на венеца. Заболяването може да засяга цялото съзъбие, група или отделни зъби, при наличие на предразполагащи фактори (неправилно изработени пломби, коронки, мостови конструкции, ортодонтски аномалии и др.). Освен зъбната плака, рисков фактор за развитие на гингивит могат да бъдат също различни системни заболявания, хормонални промени, бременност, прием на определени медикаменти и др .

Заболяването е обратимо и лечението се състои в професионално почистване на зъбните повърхности от зъбна плака и зъбен камък с ултразвукова апаратура и ръчни инструменти, полиране, отстраняване на всички фактори, създаващи условия за натрупване на плака, обучение и мотивация на пациента за правилна орална хигиена и използване на допълнителни хигиенни средства – вода за уста, четки за междузъбните пространства, конци за зъби и други. Необходимо е назначаването и спазването на профилактични прегледи за проследяване на състоянието и извършване на професионална профилактика – препоръчително е веднъж на 6 месеца.

Пародонтит

Пародонтитът е заболяване на пародонталните тъкани, засягащо освен венеца и подлежащите тъкани – костта около корена на зъба и пародонталния лигамент, осигуряващ опората и поддръжката на зъба. Най-често срещаната и широко разпространена форма е хронично протичащият пародонтит, при който могат да се наблюдават възпаление на венците (зачервяване, подуване), кървене, загуба на подлежаща кост, оголване на кореновата повърхност, нарушен контур на венеца, лош дъх, повишена подвижност на зъбите и ранната им загуба. Наи-често се развива при нелекуван или неовладян гингивит, в резултат на натрупаните зъбна плака и зъбен камък. Като други рискови фактори могат да се отбележат някои системни заболявания, тютюнопушене, генетичен фактор, затрудняващи почистването неправилно изработени пломби, коронки, мостови конструкции, ортодонтски аномалии и др.